И станах река

Недялко Славов е български поет, писател и драматург, който е родом от Пловдив и все още живее там. Той е автор на множество стихосбирки, разкази, пиеси и романи. Носител е на редица национални литературни отличия като „Хр. Г. Данов“ (2011 и 2016), „Хеликон“ (2015 и 2016) и „Цветето на Хеликон“, както и наградата „Иван Николов“.

Подобно на безкрайно влажените обитатели на Макондо, се приближаваме до момента, в който окончателно ще загубим значението на думите. В този момент, отчаяно търсейки смисъл в създаденото от нас безсмислие, нуждата ни от творци като Недялко Славов ще бъде по-голяма отвсякога.

Всяка негова дума носи символика; изреченията му изграждат контекст; а стилът му обгръща читателя подобно на свещена змия, оставяйки го без въздух.

„И станах река“ не представлява развлекателна книга – тя има дълбок смисъл. Защото много скоро Бог ще въздъхне за пореден път и пролетта ще настъпи с обещание да останем завинаги деца в любовта си към живота – въпреки абсурда около нас.

Димитър Стоянович

„И станах река“ разглежда светлата страна на човека заедно с неговата сянка – тематика за смисъла или липсата му в човешкия живот срещу фона на вечната природа - нашата майка.

Стойо Вартоломеев
поздравява българската литература със своеобразен химн към светлината – величествена ода за живота.

Александър Секулов