Може ли да ме полюлееш

„Слязох по стълбите, като не пропуснах да се спусна по парапета, защото си спомнях, че това е весело. И така ето ме тук, стояща до Бога. Никога досега не бях го виждала толкова близо. Бях готова отново да му повярвам. Нищо толкова велико не може просто да застане на пътя ти и ти да останеш безразличен към него. Когато го дръпнах за крачола, той нищо не каза. Само за миг протегна ръката си и аз побързах да се хванат с показалеца ми. Той ме доближи бавно до ухото си, докато с другата ръка продължаваше да прелива в лявото коляно – то все се запълваше, а дясното постоянно оставаше празно. – Може ли малко да ме полюлееш? – прошепнах.“

(из „Може ли да ме полюлееш“)



Още от същия автор:

Книгата „Да се наричаш Сахара“ предлага множество нюанси и въпреки че поставя сложни въпроси пред читателя, той няма как да се почувства самотен или потиснат от текста; тя е искрена и написана с фин усет.

Силвия Томова