Идеи, образи, символи в българската поезия през втората половина на ХХ век и началото на ХХI векк

Иван Гранитски е създал нова крепост за българската поезия. Неговият труд е монументален, изпълнен с безброй образи и идеи, дълбоки анализи и истинска наслада от стихотворното изкуство. Подобно на Дон Кихот, който се бори с копие в ръка, а Санчо Панса използва остроумния си език, Гранитски настъпва историята със своя гранитен чук, разкривайки имената на множество български поетични дарования, много от които са почти забравени от съвременниците.

Трудът му наподобява сизифовско усилие – той обхваща практически необятната тема за десетки талантливи български поети и тяхното творчество през последните 60-70 години. Това представлява нещо като "неръкотворен паметник", както казва великият Пушкин. Но този паметник не е само негов; той почита даровитите поколения българи и служи като колективна признателност към техния талант. (Енчо Господинов)