Никой не знае защо

Драматургията на Златанов представлява връщането на бъдещето в миналото на съвременната българска литература, както отбелязва Владимир Сабоурин.

Златанов е дълбоко потопен в негативен анализ на човек, затворен между ченгеджийското си минало и все още неосъществената свобода на т.нар. нова личност – предприемача. Очаквано, новият субект през прехода трябва да се превърне в майстор и господар на собствения си живот. Неговите пиеси са разположени в контекста на застиналото настояще, където индивидът е лишен от способността за самоуправление; ако можем да говорим за общ колективен образ тук, той би бил именно ограниченият идиот пред собственото си бъдеще. (Станимир Панайотов)