Лавър. Неисторически роман

Романът „Лавър“ от Евгений Водолазкин, публикуван през 2012 година, е сред най-значимите руски литературни произведения на последното десетилетие. Той е преведен на над тридесет езика и се нарежда до творби на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк според "Гардиан". Публикацията „Хъфингтън Поуст“ го описва като “предизвикателно и великолепно четиво”, което безспорно представлява шедьовър. Някои критици дори виждат паралели между Е. Водолазкин и Умберто Еко, а самият роман – с „Името на розата“.

В този "неисторически роман" времето е фрагментирано и низвергнато, включително чрез използвания език. Различни стилове и исторически периоди са органично съчетани: църковнославянският диалект се преплита с модерния говор, жаргонът - с официалната терминология; всички те съществуват заедно в стремежа към вечност.

Главният персонаж Арсений е лекар от Средновековието, който лекува болните от чума и помага на бедните страдалци. Колкото повече той отдава себе си в служба на другите, толкова по-силна става неговата дарба. Животът му постепенно придобива характера на житие светец. Но остава въпросът: може ли любовта и саможертвата да спасит душата?