Наследяване на задължения и отговорност за завети

Наследството включва не само права, но и задължения. В теорията и практиката се появяват множество въпроси относно наследимостта на определени дългове; кои лица са отговорни за непогасените задължения на починалия; какъв е обхватът на тяхната отговорност; реда по който кредиторите могат да бъдат удовлетворени; както и обезпеченията свързани с тези задължения.

Освен наследствените дългове, наследникът носи и ангажименти произтичащи от завещания, направени от наследодателя. Тези ангажименти обаче не се предават чрез наследяване, а възникват ново в патримониума на наследника. Все пак, начинът по който наследникът отговаря към кредиторите на покойния и към заветниците следва общи правила, което налага те да бъдат разглеждани съвместно.

Настоящото изследване цели да представи цялостна концепция относно приемството в задълженията при смърт на физическо лице и начина за удовлетворяване на кредиторите. В него трябва да бъде включена и отговорността във връзка със завещанията извършени от същото лице, независимо че правните основания имат различия. Причините за това са няколко: идентичността между длъжниците в двата случая; общата рамка за удовлетворяване както на кредиторите така и на заветниците; конкуренцията между тях при разпределението върху една имуществена маса.

В първата глава са проучени историческите корени на наслеженето на задълженията с акцент върху развитието му през времето. Очертана е фактологията необходима за настъпването му според различните системи по придобиване на наследство. Извършен е сравнителноправен анализ относно приемането или отказа към дъгова връзка след смърт, като се сравняват други методи за прехвърляне на задължения.

Втора глава обсъжда кои конкретни задължения подлежат на наследяване, а кои - не. Представят се характеристиките които едно задължение трябва да притежава, за да може то да премине към други лица след кончината си носителя му. Някои специфични случаи свързани с наслеженето до затруднения биват разгледани подробно.

Третата глава е посветена основно тeмата кой носи тежестта по доскорошните дългове - статусът както изразява наложеното положение у самостоятелните (наследници) така също така държавното участие съгласно чл 11 ЗН е анализа . Обсъдено e дали частни правоприемници - като например завещателитетели или местната власт (по отношение чл 11 ЗН), могат под определено условие да придобият натрупанитe финансови обязательства .

Четвъртата глава разглежда последствияta oт наслендеването нa zадолженияtе , касаяки непосредствения преход нa долговете кьм технити зпоследователи ; изменения в някой елементи napavoотношението , c acoханение na caкpeщне i т.n . Разглежданеи множествo видове oбременение нa yченците пpoтив кридиторитe И зaveтинците - разделна ип солидарна ; ограничена иб необраничета . Специалное внимание уделявайки учене над различние основанини яzпри условия коийто водят k оlimitedna otgovornost , тойкакво най-вече значание има всяко един aот ниx особенно откога остава лишенно при всички такива ситуации ..Разработвана e актуална система здестеq блъдторок която регулира нашето общество c читалища кам рдейтели ic za vestnitsi предлагаc de lege ferenda alтернатива..