Отмяна на отказа от наследство от кредиторите на наследника

В монографията за пръв път е извършено обширно изследване на института на отмяната на отказа от наследство, който се регулира от чл. 56 на Закона за наследството.

В първа глава е разгледано историческото развитие на този институт, причините за неговото появяване и правната му регламентация в различни европейски правни системи. Направена е съпоставка с понятието нищожност на отказа от наследство, както и с унищожаемостта му, Павловия иск и други сродни юридически концепции. Втора глава анализира фактическия състав, който дава основание за упражняване на правото на отмяна по чл. 56 ЗН. Третата глава се фокусира върху процедурата за реализиране на това право, като особено внимание е отделено при случаи с международен аспект. Четвъртата глава разглежда същността и правните последици от действието по отмяна. Изградена е нова теза относно основополагающите характеристики на правото по чл. 56 ЗН, която цели да разреши проблемите свързани с традиционното разбиране, че тази форма води до приемане на наследството от длъжника-наследник.

Извършен е критичен анализ не само на становищата представени в българската доктрина, но и изследванията направени от множество чуждестранни автори. Освен това е оценена ограничената съдебна практика у нас по въпроса. Предложени са редица инициативи de lege ferenda относно изучавания институт и въпросите около приемането или отказването от наследство.