Одисей

Джеймс Джойс споделя, че е вмъкнал толкова много неясноти и загадки в своите произведения, че професорите ще се опитват да разгадаят намерението му векове напред. Според него това е единственият начин да постигне безсмъртие.

Валери Ларбо отбелязва, че творчеството на Джойс за литературата е също толкова значимо, колкото имената и теориите на Фройд и Айнщайн за науката. Тя смята, че дерзостта и прямотата в описанията на инстинктите – считани за най-низши у човека – идват от влиянието на велики казуисти. От йезуитската традиция Джойс вероятно е наследил своята хладност и пренебрежение към слабостите на човешката природа.

Езра Паунд заявява, че „Одисей” принадлежи към категорията романи с форма подобна на соната. В него няма нито един ред или дори половин ред без изключителна интелектуална плътност. Това произведение трябва задължително да бъде прочетено от всеки истински почитател на литературата.

Според Едмънд Уилсън „Одисей” представлява най-точната рентгенова снимка някога направена върху обикновеното човешко съзнание. Романът демонстрира гениалността на Джойс като поетичен автор, който успява да вложи дълбок смисъл във всякакви ежедневни ситуации; той създава рапсодии на красотата с висота, която досега не е била достигната в английската белетристика.

Антъни Бърджес заключава, че вече всички признават „Одисей” за най-великия роман на века.