Разминавания по еднопосочни улици

"Животът може да се оприличи на пътуване, с безброй дестинации, но най-значимата от тях си ти в различните си роли и периоди. Или човекът, когото мечтаеш да срещнеш – приятелят, любимият или близките. Често обаче улиците по които вървим са еднопосочни, подобно на билетите за бъдещето. Така понякога минаваме покрай себе си, крачейки в една посока; а не успяваме да се видим просто защото сме до рамо един до друг.

Не можеш да противоречиш на своята същност, но е възможно успешно да избягаш от самия себе си ако не желаеш да се познаваш истински. Може би ние като хора сме предопределени винаги да пропускаме онези важни моменти предназначени за нас - търсейки нашето място и идентичност. Пътувайки през собствените ни вътрешни пустини, можем най-накрая да достигнем оазиса на саморазкритие. Движението през времето и пространството е осъществимо чрез словото - темата разглежда Лъчезар Ангелов в дебютната си книга с разкази. А пристигането зависи изцяло от теб."

Ива Спиридонова

"Описано е какво означава значителна част от живота ти прекарана отвъд Стената – утрото проектира твоя силует върху нея, а вечерта те оставя замръзнал в нейния мрак? Знаещ всичко за Лятото на любовта и фестивала на остров Уайт без реално участие там? И всяка сутрин ставаш щастлив след сън, който редовно идва при теб – автостоп към Индия те зарежда с абсурдността му.

Да тръгнеш обратно спрямо Индия - единствената посока където поне частично имаш достъп до пътя. Да изпиташ сюрреалистични любови и раздели сред необичайни места; докато говориш за тъга след разрушаването на Стената когато всички маршрути вече са свободни. Да мечтаеш за живот във паралелен свят от който някога си бил отделен - как той бавно се отклонява от теб без предупреждение; споделяйки трудности между самота и неприязън."

Лъчезар Ангелов

"Така започнахме общо наше пътешествие през плътната мъгла настъпила нощем; двамата с Р., придружавани от момиче преуморено с алкохол което скоро изчезна от живота ни. Срещу нас плуваха кучета водещи стопаните си по поводите им сред облаците около нас. Тогава все още не знаехме колко дълго ще продължи нашият маршрут помежду ни – много дълго време преминавайки през мрака… Не подозирахме че ще бъдем взаимно свързани чак до болничното легло или хотелската стая две хиляди километра далече една от друга; когато единият беше буден благодарение на телефонен звън ранно сутрин."