Либеро

Една от възможностите за избягване на злото е да се мълчи. По време на т.нар. тоталитарни години, много поети вдъхновиха отказа от словото, използвайки го като метафора за съпротива срещу празните фрази, които обслужваха обществото тогава.

Ролята на „свободните роби“ доведе до смъртта на мнозина поети, но и помогна за запазването на други. Един от тези оцелели е Валери Видас. Въпреки че произведенията му не са публикувани често – вероятно поради липсата на „исторически оптимизъм“ в тях – неговото присъствие остава осезаемо. Според мен именно собственото си "неуспех" той успя да преобразува в поезия; изолацията и затвореността му, дори невъзможността да се адаптира - всичко това играе важна роля в оформянето му като творческа личност и става основен мотив в неговата литература.

Творбата му „ЛИБЕРО“, написана с букви във форма на въжета, представлява двусмислица, която става още по-сложна след прочита й. В ежедневния живот тази дума означава „свободен“, а във футболната терминология тя обозначава "метач". Това може да се интерпретира като “свободен, но метач” или “свободен никой”. Най-точно казано – Свободният Никой.

Алберт Бенбасат – „Свободният Никой“.