Само да кажа

Всички спомени отлитат, за съжаление,
но лятото остава в душата ми.
Качих се на хълма сред късните треви
и есенният вятър ме гали.

Стихосбирката "Само да кажа" на Христо Попов не е първоиздание. Това не е старт или финал, а по-скоро безкрайно пътешествие, наподобяващо многоточие. Преди това авторът ни води през лични поетични светове, вдъхновени от немирната птица на Капка Кънева от корицата. В тези светове можем да наблюдаваме истинската същност на явленията. А онези явления – произлезли от думите – идват след многоточието. Защото миниатюрите на Христо Попов притежават специфична недоизказана чувствителност и читателят сам дописва смислите им. Стихотворенията са открити картини, изпълнени с акварелен простор, в които калиграфски и с избледняващи тушови линии можем да разположим образите, възникнали след прочита им. Стиховете представляват дихание - прозрачно поемане на въздух - Само да кажа...