Забравените в неделя

21-годишната Жустин живее при баба си и дядо си, заедно с братовчед си Жул, след като родителите им загиват в автомобилна катастрофа. Тя полага грижи за възрастните жители на дома „Хортензиите“ и се радва на работата си. Обича да чете, но най-много й харесва да разговаря с пансионерите – всеки от тях е за нея жива книга, а ако техните истории останат недочетени, това означава, че една ценна история ще бъде изгубена завинаги. Особено близка е до Елен – почти стогодишната нежна жена, която постоянно мечтае да бъде на брега и чака своя любим. Миналото доминира над настоящето ѝ, което важи за много от възрастните хора. Въпреки това Елен има уникален ефект върху Жустин; разговорите с нея я карат да размишлява върху собственото семейно минало. Според Елен всеки човек притежава своя птица и когато двама души споделят една птица, това показва съдбовната им връзка. Омагьосана от историите за войни и страдания, предателства и изкупления, както и за любов със свободен дух - по-силна дори от Гестапо или смъртта - Жустин слуша внимателно.

Не мога накратко да опиша тази книга – тя разглежда теми като чайката символизираща надеждата, брайловата азбука представляваща забравата и съвършенството на паметта; включват се кражба (както на мъж така и на спомени), ревност и ненавист; прощение... И най-вече става дума за любовта – онази божествена любов която докосва героите като ангелско перце… И чувството на тъга носещо неповторимия стил на Валери Перен.
Анета Тошева, преводачът на „Забравените в неделя“.