Водопад от суети

За хората, които завинаги ще останат в паметта ни. Те са изпратени на земята, за да ни напомнят, че добротата съществува:

“Сега ти ще живееш
у всеки – оставила си капка доброта,
както само ти можеше -
като комета, преминала през света.”

За любовта, която се среща веднъж в живота и смелостта да я преживеем - тази голяма, силна, бурна или спокойна и вечна:

“Приказно чувство обвито в нежност.
Безброй пъти теб – моя любов.”

За спомените, които идват нощем и те карат да усетиш онези неповторими мигове на детско щастие. И за тези с които ги делиш:

“Знаеш ли какво е да си ми сестра?
Ти… си моето благословение!”

Тъй като “оставеното следа”...