Социално време и медиен разказ 1989-2000

Основният проблем на социалното време през десетилетието на прехода, изразен в медийната сфера, не се състои толкова в конкретните различия между времевите периоди, нито дори в постоянството на тези разлики. Вместо това, става въпрос за тяхната непрекъсната несъвместимост, която разделя времето на две измерения. Медията не успява да „комуникира“ помежду им и да ги свърже. Тази трайна „пассивност на посредника“ води до постоянно неплътно настояще. В този контекст основният темпорален проблем по време на българския преход е както социален, така и медийни аспекти. Общество, което среща трудности при изграждането дори на краткосрочни общи инициативи, произвежда медии с големи затруднения при формулирането на свои собствени политики.