А той, огромен любящ звяр, пронизан от лятото

Той, огромен и любящ звяр, пронизан от лятното слънце, носи в себе си спомени за примитивния начин на плуване. В дълбочината на мощния си дъх и в позата си, наподобяваща изправена акула върху опашката си, той улавя цветовете на небесната дъга в морската пяна чрез острото си зрение. В паметта му се възраждат свободните гмуркания сред коралите и продължителните разходки над преградите с искрящия планктон. Дори и сега, в този момент, той смесва водите около себе си с гъвкавите си крайници и следва неотклонно блестящите скали. Понякога различава контурите на женска фигура или звездовидната пукнатина на обраслия й орган; отдалеч той нежно оформя косата ѝ или мимолетните извивки на тялото ѝ.

Следвайки тези образи, той е удивен от новите открития, които го отвеждат към далечни места или го засмукват във водни бездни – техният студен привкус му предлага предизвикателство. Тогава нахлуват далечни спомени: морски звезди, рибарски мрежи и анемонии; щипци от омари и пипала на лангусти; гръбначета от риби и остатъци от барбуни; мустачките на морските кончета светят като златисти отблясъци. Цялото това опиянение създава усещането за ловко плуване до главозамайване - внезапно прекратено от силния шум при счупването на тъпанчетата.

Сега обаче той почива след жаждата и бягството си; учестеното му дишане избутва пясъка под него и разпилява песъчиниците около устните му. Макар да е близо до миража si все още няма онова невинно голо девойче готово да танцува с първична радост при неговото закъсняло завръщане.