Другото тяло

Новият роман на сръбския автор Милорад Павич, озаглавен "Другото тяло" (2006), е произведение с множество значения. Както обикновено, Павич разчита на активната ангажираност на читателя и му предоставя възможността сам да избере как да интерпретира историята – като любовна или като метафизически трилър за второто тяло на Иисус Христос. Някои критици го сравняват със славянска версия на „Шифърът на Леонардо” от Дан Браун поради стремежа си да предложи нова перспектива върху важни библейски моменти.

Романът "Другото тяло" ще изненада почитателите на Павич с прехода към по-традиционно повествование – той не представлява речник, кръстословица, клепсидра или Таро карти, а просто роман; може би дори автобиографичен такъв. Въпреки че самият автор го нарича най-доброто си творение след „Хазарски речник” и описва романа като “другото тяло” в контекста на предишното си произведение, тук той за пръв път разглежда собствените си страхове и комплекси като писател, както и уязвимостта на литературата в съвременния свят.

„Моите книги са подобни на шведска маса. Можеш да вземеш това, което желаеш и колкото поискаш, без значение откъде започваш.”
– М. Павич

Павич се смята за първи писател в ХХI век.
– „Пари Мач”

Той мисли така, както ние сънуваме.
– „Ню Йорк Таймс”

Смятан е за една от значимите фигури в световната литература.
– „Тиемпо”, Мадрид

Целта му е била да превърне книгата или Кутията с Организирано Знание в магически артефакт - нещо полуживотно способно да комуникира само със себе си и други книги; искал е книгата да стане мощно оръжие.
– Антъни Бърджис, „Обзървър”, Лондон

Павич успява да надскочи традицията във fiction-а през 20-ти век чрез подходи различаващи се от тези при френските новели и т.нар. нов нов роман.
– „Независимая газета”, Москва