Празник в Бояна. Исторически роман

Историята, представена в "Празник в Бояна", е свързана със Стойан Загорчинов, който изучава философия и филология в Женева и Нюшател, Швейцария. Той завършва история и френска филология в Софийския университет. Произведенията му представляват важен момент в развитието на българската историческа проза и жанра на историческия роман. Загорчинов се фокусира върху българското Средновековие, комбинирайки методите на учен реставратор с тези на художника-откривател. Историческите му повести и романи демонстрират оригинално мислене по отношение на историята и белетристичен талант при автентичното пресъздаване на епохата.

Романът "Празник в Бояна" отдава почит на анонимния творец и възражда образа на ренесансовия художник, който отхвърля средновековните художествени канони. Литературните изследвания подчертават значимостта на "Празник в Бояна" за българската литература като първи сериозен опит да се проучи "самобитната душа на художника". Работата на Загорчинов става по-трудна заради липсата на информация относно създателя на стенописа от Бояна. Чрез този роман авторът показва, че качественият исторически роман не винаги изисква определението „исторически“ и може да бъде написан дори без достатъчно фактически данни. Вдъхновение за него идва от случайното откритие - надписа "Писа Илия", което намеква за личността зад името.

"Празник в Бояна" е публикуван през 1950 година с последвалa редакция през 1966 г., представлявайки кулминацията от дългогодишния интерес към боянския стенопис у Загорчинов, проявил се преди това чрез драмата "Ръка Илиева" (1943) и есето "Боянският майстор" (1948). През 1981 г., вдъхновен от сюжета му, Захари Жандов създава филм под заглавие "Боянският майстор".