Достоевски

Анри Троая в едно интервю споделя, че много известни личности не са живели според мерките на своите произведения. Изправен пред техните скучни и повтарящи се съдби, биографът често чувства нужда да ги романтизира. Той добавя детайли, тълкува и съчинява... Мислите му повече се съсредоточават върху собственото му творчество, отколкото върху истината за героя си или самия себе си. Но когато става въпрос за Достоевски, такова прегрешение е немислимо. Животът му е изпълнен с безкрайно отчаяние и удивително щастие, затова авторът по-скоро избира да смекчи тоновете вместо да ги засили. Като че ли животът на този гениален писател представлява най-великолепния негов роман.

Точно този роман разказва Анри Троая. Вероятно никой художник не е успял така почтително и с толкова дълбочина да изобрази своя модел — цялото величие, вътрешна борба и духовна сила на личността. Читателят следва стъпките на Достоевски през затворническия му опит в Сибир до срещата с мощни страсти. Животът и творчеството му се преплитат в един впечатляващ портрет — уникална фреска от времето и сложната руска душа.