История на вечността: Есета и разкази

Докато пиша, усещам се като осъден. Имам чувството, че изпълнявам ролята си на писател по-добре от това, което написаното ми заслужава. Ако чуя, че всичките ми творби ще бъдат забравени, не мисля, че ще се зарадвам или ще почувствам удовлетворение. Въпреки това обаче продължавам да пиша. За кого? За никого освен за себе си.

Хорхе Луис Борхес