Шутаранга

"- Дядо, къде си оставил своята шутаранга? Забрави ли я някъде?
- Да, Мончо, забравих я отдавна. Остана в спомените ми от детството...
- Не трябваше да я забравяш. Трябваше винаги да я носиш с теб, защото знаеш какво означава това.
Сега ще ти се наложи да понесеш последствията, дядо Моньо.
- Знам, детство мое, осъзнавам че последиците идват. Нека бъде така. Аз вече не се нуждая от нищо повече, както казваше един старец от Дрен... Когато човек сам започне да не иска нищо за себе си, значи е остарял и е време да тръгне след Рангел Миалко...
Детството ме наблюдава със своите синя очи и в тях виждам целия си живот като две ясни морски лагуни.
Колко много пропуснах – колко добри думи не успях да кажа на другите; колко устни останаха без целувка; колко прошки не поисках; колко картини можех още да нарисувам...
- Стар глупак! - изрече моето премръзнало детство.
И всичките му думи са верни."