Естествен роман

Животът на един мъж изведнъж се срива. Той се опитва да предаде своята история, но тя постоянно му убягва и преминава в естествена хроника за клозета, мухите и пчелите. Неговият живот мистериозно се преплита със съдбата на двама други персонажи – редактор (съименник) и луд градинар (естествовед). Когато личната драма на човек рухне, той няма друг избор освен да стане събирач на чужди преживявания и да ги усвоява.

Романът "Естествен роман" е публикуван през 1999 г., след като печели национален конкурс за най-добър ръкопис на съвременен български роман. Бързо става един от най-търсените романи у нас, получавайки висока оценка от литературните критици. След второто си издание от “Жанет-45” той е преведен и разпространен на френски в издателство “Фебюс” (Париж), сръбски в издателство “Геопоетика” (Белград) и македонски в издателство “Темплум” (Скопие).

Отзиви за "Естествен роман" от българската преса:

Според Симона Мирчева от вестник "Капитал", безспорно най-добрата художествена книга за 1999 г. е именно „Естествен роман“ от Георги Господинов - комбинация между познание и хумор, което рядко срещаме сред българските произведения.
Бойко Пенчев във "Литературен вестник" подчертава, че всяка значима книга говори за теми, които сме избягвали; „Естествен роман“ разглежда живота ни и нашата неспособност нито да го живеем напълно, нито адекватно да го описваме.
Марин Бодаков определя творбата като първата по произход и признание творба на поколението през 90-те години.
Митко Новков коментира „Естествен роман“ като екзистенциална постмодерна литература.

Из мненията на чуждестранната преса относно „Естествен роман“:

В Livres-Hebdo (Париж) наричат книгата неидентифициран литературен обект с уникална способност да бъде трудно описана: смешна και умна едновременно.
Le Nouvel Observateur я определя като забавна и оригинална творба.
Според анализаторите младият автор провокира традиционното повествование около въпроса какъв може да бъде романа днес при отсъствие на трагичното; неговото произведение изгражда нов тип разказване чрез спонтанни истории.
Творбата включва различни аспекти: началото й започва с разделяне – разказвачът оставя жена си с друго дете както котките си. В контекста присъства каталогизиране на естествени истории – например историята на клозета или мухите...
Gospodinov използува силата на езика с интелигентност та чувство за хумор според Le Courrier (Женева).
Le Soir отбелязват впечатляющия стилов преход между гледните точки,
Frankfurter Allgemeine Zeitung акцентира върху паралелността между трите основни сюжета отвеждайки читателя към колективната психология зад образа on Българина пред прага na ново общество
Политика признават майсторството му над различни жанрове,
World Literature Today описват Гoсподинов като наблюдател-сборител натрупал множество роли... Подробности потвърдят постмодерния характер n prose-ta him all to the everyday life of post-communist Bulgaria blending the ordinary and the sublime