Виена

Прозата на Антони Георгиев напомня на гоблен, изработен от мъж, с фотографска точност и журналистическа прецизност, но същевременно изглежда донякъде дистанцирана от самия себе си, наблюдаваща се отвън. В драматургичната структура на разказа е вплетено и самото му написване; обратната страна на гоблена е част от видимата композиция. Всеки малък детайл е описан като уликa в криминална загадка, чийто резултат колебае между събитията и думите. Извършителят представлява невъзможната културна идентичност, която принадлежи както на едните, така и на другите. Антони Георгиев може да бъде сравнен с българския Пол Остър. Разбира се, това не е напълно вярно. Ако има нещо по-малко точно за неговата проза от факта че тя е българска, то това би било твърдението че копира американските виждания на Остър. Всъщност гобленът се тъче сред чакалните в европейските летища – места достатъчно сходни помежду си така че подобието да няма значение.
Георги Лозанов