Теория на облаците. Роман

Стефан Одьоги (1964) е преподавател по история на киното и изкуството в Париж. Той е автор на три романа, които са преведени на множество езици. Неговият първи роман - „Теория на облаците" (2005) - печели наградите „Морис Жоньовоа" от Френската академия и "Черна карта". Вторият му роман, озаглавен "Единствен син" (2006), представя личната перспектива на брата на Жан-Жак Русо и му носи престижната награда "Ле дьо маго", както и две номинации за „Гонкур" и "Медичи". Третата творба (2008) ни пренася в Кения от края на миналия век, утвърдвайки писателя сред водещите фигури в съвременната литература.

„Теория на облаците" не представлява просто разказ за самите облаци. Под виртуозното перо на Стефан Одъоги терминът „теория“ придобива нов смисъл; тук става дума не за научни размисли, а за поредица от необичайни събития. Облаците се появяват и изчезват в “небето около нас”, движени от времето, което измерва нашия живот. Всеки един облак е уникален като човешките същества. Модният дизайнер Акира Кумо, японец с непонятна специализация по облаците, колекциониращ различни видове метеорологични образувания – цируси, кумулуси, стратуси и нимбуси – избира библиотекарката Виржини Латур за свой най-доверен слушател и й разказва удивително поетичната история на метеорологията. Там откриваме не по-малко шокиращи аспекти относно основателя на Протокола Абъркромби и една от най-страшните прояви през безоблачния августовски ден през 1945 г.

Стефан Одьоги използва темата с лекота - облаците -, за да демонстрира как мечтатели могат да станат убийци.

„Теория на облаците“ - пише „Льо Нувел Обсерватьор” - е едно от последните литературни постижения на XX век."