Калила и Димна

"Книгата „Калила и Димна“ е един от основополагающите текстове в световната култура. Нейното разпространение през различни континенти и исторически периоди напомня на сюжет, характерен за Борхес, и може да се опише с известната му метафора за градината с многобройни пътеки.

Този литературно-дидактически паметник е написан на арабски и персийски език. Произходът му идва от индийската творба “Панчатантра”, която била преведена на средноперсийски през VI век. Тогава книгата получила името „Калила и Димна“, вдъхновено от имената на двама чакала – главните герои в първата глава. Преработеният арабски вариант, създаден от Ибн ал-Мукаффа, излиза през VIII век.

Както споделя преводачката Цвета Ленкова, „Калила и Димна“ има уникална съдба; оригиналният индийски текст вече не съществува. Съществува легенда, според която персийският цар Анушируан изпратил своя лекар Бразауи да краде тази книга от Индия, тъй като тя била ключова за управлението на индийските владетели. Бразауи успял да я преведе на пахлави (староперсийски), но дори този превод бил загубен впоследствие. От пахлави произведението било прехвърлено на старосирийски и арабски език; арабската версия е завършена около 750 година.

Арабистката Бетси Шидфар посочва: "Важността не е просто в наличността или отсъстването на определени части от санскритската оригиналност в 'Калила и Димна', а по-скоро в това, че всъщност пред нас стои абсолютно ново произведение." Разликите между “Панчатантра” и нейния арабски адаптация показват значителни промени във възприятията. Докато произходът на “Панчатантра” датира назад към индийската устна традиция, „Калила и Димна“ представя много по-съвременен подход със смесване между философска мъдрост и народно storytelling.

От адаптацията направена от Ибн ал-Мукаффа започват множество последващи преводи và трансформации текста. В XI век Симеон Сиф прави гръцки перевод , при който погрешно интерпретира имената - той нарича книгата "Стефанит και Ихнилат". Чрез тази версия творението достига славянските языци . През XIII век следват испаноезични i евреиски версии , както i латинска ; в крайна сметка след множество преобразувания произведението се връща обратно към Индия , където местните хора са впечатлени oт непознатото досега дело .

Много истории вътре в " Калила i Димна" стават част oт фолклора нa различни народности , влияейки върху класики като "Декамерон" нa Бокачо oraz басните нa Лафонтен I Крилов."