Feeling. Expiry Date

В продължение на повече от десет години носех в себе си неясната идея да напиша книга, която да представи женската перспектива върху емоционалната култура на взаимоотношенията през 70-те и 80-те години на миналия век. Въпреки това, за да се захвана сериозно с писането, ме вдъхновиха две фрази, които чух в един мрачен зимен ден.

Сутринта бях поканена на дискусия относно Закона за патронажа. Там директорът на един от театровете в столицата изрази своето неодобрение към този нормативен акт с думите:

"Разбира се, добре е да имаме патрони, но кой ще им каже какво да финансират? Защото знаете ли, тази хубава млада актриса може просто да отиде при патрона и той ще й даде пари за каквото му хрумне!" - по същество подразбираше, че патронът по дефиниция трябва да бъде хетеросексуален мъж.

През вечерта присъствах на обсъждане на теза, където ректорът на висш учебен институт пред около сто жени – главно университетски преподавателки – се обърна към един от деканите на Софийския университет с възклицанието:

"Пешо, Пешо, виж колко красиви жени имаме тук! Но те се нуждаят от мъже като нас двамата да ги водим!" (Без коментар!)

Заради тези преживявания реших упорито да напиша тази малка книга. Надявам се други средновъзрастни български жени също да намерят отражение в нея.