Защото говорехме немски

Започването на романа представя опитите и чувствата на едно семейство, което пътува за България по повод погребение. Наративът е от първо лице. В самолета Иглика Мелничарова, психиатър по професия и съпруга на швейцареца Кристиян, си спомня за инцидентите от предишната нощ – напрегнат разговор по телефона и внезапната загуба на баща си. Първоначално тя упорито отказва да присъства на погребението му, но Кристиян и синът й Веселин успяват да я убедят да се присъедини към тях.

Пътуването обратно у дома представлява не само физическо завръщане, а и възобновяване на травмите от миналото. Романът разглежда причините зад абсурдния начин, по който един баща изразява своята любов. Разказът проследява болезненото натрупване на омраза в душата на дъщерята, която заплаща висока цена за решението си да не бъде манипулирана от него. Той говори за трагедиите на човек, който се укрива в света на собствените си фантазии с цел оцеляване. Доктор Мелничаров е бивш ученик в престижното Deutsche Schule в Пловдив преди 9 септември 1944 година; той страстно обича немския език и полага усилия д daughter to master it perfectly. Тази неподходяща привързаност към немската култура през годините след социалистическата революция разрушава личността му и бъдещето му като лекар - потомък на бежанци от Одринска Тракия. Той избира да не изгражда кариера като активист във Държавна сигурност.

По този начин отражението върху дъ daughter will have a crucial impact on her life choices during the early post-communist years that are recounted in retrospective manner. Това е историята животa na bulgarska emigrantka koja se isprepliće sa pričom o zabranjenoj ljubavi prema Bugarskoj koju joj je otac uskratio.

Романът разглежда наказаната любов, която ражда омраза, както и начина или причината защо хората развиват чувство към ненавистта. И макар темата да е насочена към омразата, тя е написана с нежност – когато ненавистта напусне след смъртта.