Изчезващият град. Разкази

Героите се стремят към любовта, която е скрита зад собствените им илюзии. Историите наподобяват сребърни паяжини, в които са вплетени нежност и страдание, чувства и тъга, светлина и мрак – както и онази неуловима човешка същност, която е оцеляла през вековете до днешния ден, оставайки непроменена и вечна.

- Утре малко преди обяд ще настъпи приливът... Непознатата отново потъна в сапфирен блясък. Котето сякаш беше погълнато от водата. Единственото нещо, което подсказваше за присъствието му, бе деликатното движение на малката ръчичка в дантелена ръкавица. Сун Ли едва сега насочи вниманието си към лицето ? . Бакърено златистите ? коси бяха закрепени с яркозелена панделка. Лицето ? изглеждаше като прозрачна белота - ненарушимо. То притежаваше екзотична европейска красота. За Сун Ли тези лица бяха объркващи по своята реалистичност; той се губеше сред тях. Боровинковото червило придаваше маскова ефект на бледостта ?. Изглеждаше така сякаш има лице, но всъщност нямаше такова. Облечена в дълго черно визоново палто, тя можеше да бъде както дете, така и жена; а очите ?, сякаш носеха тежестта на столетия назад. Студът под шушляковото яке стана още по-силен за него - никога досега не беше виждал толкова древен поглед.
- Ще вземете котето ли? Искам да го спасявам, но няма да мога този път… Мисля си че приливът ще ме победи… Вече нямам сили за това… Ще се оттегля с него...