Госпожа Далауей

„Госпожа Далауей“ (1925) е произведението, с което Вирджиния Улф открива литературната форма, която най-добре отразява духа на времето, в което живее и твори. Основна тема на романа е съзнанието и неговите проявления. Чрез майсторското използване на вътрешния монолог, който проследява потока на мислите във времеви контекст, писателката изгражда уникална психологическа проза, призната за ненадмината по своето художествено влияние дори и днес. Въпреки че действието е фрагментирано, романът притежава плътна структура благодарение на специфичната ритмичност и метафорика, както и чрез внимателното повторение на думи и изрази.

С „Госпожа Далауей“, последван от „Към фара“ (1927), „Вълните“ (1931) и „Между действията“ (1941), Вирджиния Улф утвърдително се налага като едно от най-влиятелните имена в литературата през ХХ век.