Един ден от залеза на света

Уилям Сароян (1908 – 1981) е един от най-влиятелните американски автори на XX век, чийто произведения са признати за класически. Той е създал над 60 книги, включващи романи, пиеси, разкази и мемоари. Популярността му започва в ранна възраст с първите му сборници разкази и продължава да оказва влияние върху литературната сцена не само в Америка, но и в Европа през тридесетте до шестдесетте години. Влиянието му е толкова силно, че дори представители на бийт-поколението като Чарлс Буковски и Джак Керуак го считат за свой идол. По-късно самият Сароян споделя: „Исках да променя американската литература. Беше необходимо, защото не я харесвах.” Така момчето от бедно арменско семейство, което напуска училище на петнайсет години с мечта да стане писател, се утвърдило като един от най-четените и превеждани автори по света.

Романът „Един ден от залеза на света”, който дебютира на български език, носи значителни автобиографични черти. Главният герой Йеп Мускат пристига в Ню Йорк след дълго отсъствие с цел подписване на договор за нова пиеса. Обграден от динамиката на големия град – срещи с продуценти и агенти, уредба на отношенията си с бившата жена, социализиране със стари приятели и залагане на бейзболни мачове – той болезнено търси помирение със себе си и осъзнава тъжната истина за настъпването на своя творчески упадък.

Той никога не следваше тълпата или я аплодираше; беше независим дух без ограничения.
Джон Легет

Сароян представляваше уникална личност – сложна комбинация от добродетелства и недостатъци; неговият огромен талант го издигаше до нивото на рядък американски гений.
Хърбърт Голд