Поле и мечти

ПОД СЕДЕМНАЙСЕТ БРЯСТА

От лулата излиза дим сребрист, носещ се във въздуха,
разстилайки се и разпръсквайки светлина...
Завинаги потъваш в безкрайното пространство...
Душата ми би искала да бъде като теб,
да те последва, свободна и безгрижна...
Надеждата избяга от теб, живот.

Ти преминаваш тук в тихия чифлик…
Аз съм само годеник на дъжда в този уют –
плача под брястовете, но никой не ме чува,
само опрял се на собственото си бедро.
Пропит с мириса на овцете, край цъфналия глог,
в моя малък свят аз съм нещо като бог.

Излитай от лулата, разпространявай сребърния дим,
постилай над мен яркия саван,
люлей върху него - толкова кратка! - младостта ми
във водите на Керек, на края на света.
Под брястовете с врани и до клюмналия трън
изчезваш ти, моя младост, сякаш е първи сън...