Сузана и зяпачите

Ако погледнем назад към прозата на Мария Станкова, ясно се откроява нейният талант за разказване. Нейният стил е изпълнен с усет за иронията в живота, парадоксите и гротеските, които го съпровождат. В това отношение "Сузана и зяпачите" представлява напредък не само по отношение на логиката, чрез която Мария изгражда своя свят, но и в начина ѝ на писане. Тази книга е сложна, полифонична и театрална; тя съдържа множество преплитащи се гласове, които разкриват историите си. Персонажите активно коментират собственото си повествование, което придава колажен и динамичен характер на текста.

"Сузана и зяпачите" разглежда теми като търсенето между криза и авантюра, минало и настояще. Завършекът ѝ остава отворен – без изкуствено поставена крайна точка – отражение на живота сам по себе си, който никога не спира да протича.