Най-сетне край

Темата, която обединява всички творби на Петер Турини в тази книга, е човешката самота. Тази самота може да бъде резултат от жестокостта на обществото, което по различни причини изолира индивида, или пък е осъзнат избор за търсене на измамно спокойствие дори в смъртта.

Самотното момче се лута из сметището в търсене на забавление; човекът, който не успява да бъде разбран и спира да говори, също страда от самота; момичето не осъзнава как убива детето си и остава сама; майка й е пренебрегната от сина си; слепецът на върха на планината живее в усамотение; човекът наслаждаващ се на стари филми също изпитва loneliness; а онзи, който вярва че ще победи живота - той също е самотен.

Въпреки това всички тези герои имат нещо общо – те жадуват за свързване с другите. Лъжат себе си относно възможността да намерят този контакт и ако не загинат по пътя си, единственото им останало действие би било да извикат като Тарзан – техният вик всъщност представлява вопъл или стенание от безизходица.