We Are All Made of Glue

Георгий е оставена от своя съпруг Рип, който е от заможно семейство; те споделят попечителството над неудобния тийнейджър Бен, обсебен от апокалипсиса. Самотна и нещастна, тя се оказва под влиянието на старата госпожа Шапиро, която е най-малко хигиеничният персонаж в литературата след Фунгус Бугимен. Левюка детайлно описва ужасно мизерната къща на госпожа Шапиро и отвратителните й ястия и котки, които превръщат централния мотив на романа – потенциално ценна собственост – в дом за страхове.

След като Георгий става посочена за близък роднина на госпожа Шапиро при инцидент с възрастната дама, вниманието се насочва към нея от двама злонамерени имотни агенти - Диафло и Улф, както и от Али – ангела-ремонтник, неговото семейство и множество служители от социалните услуги. Всички изглеждат решени да вземат този занемарен но привлекателен имот от ръцете на стар woman.

Хуморът в книгата основно се базира на игри с думи и понякога може да бъде малко преувеличен. Въпреки това Георгий остава живописна и изключително симпатична разказвачка, въпреки че невинното й незнание относно социалните услуги или историята на Близкия Изток е трудно за вярване у персонаж, който трябва да представлява четиридесетгодишна писателка. Все пак загадката около романа – кой всъщност е госпожа Шапиро и какво ще стане с къщата? – постепенно избледнява; главният злодей Улф просто изчезва безследно.

Истината обаче показва леко отклонение: централната тема би трябвало да бъде бракът между работническата класа Георгий и арогантния представител на висшето общество Рип. Всяко завръщане към тяхната любовна история прави книгата интригуваща - начина по който са се запознали, как тя справя със семейството му (и той с нейното), ефекта върху децата след раздялата им.

Вместо това никога не получаваме гледната точка или причините зад действията на Рип. Всеки път когато романът докосне реалността живота такъв какъвто е днес при опити за задържане на брака сред растящите деца сме принудени твърде бързо да се върнем обратно към голямата мрачна къща изпълнена с котки ,където комедийните араби объркват английския език по очарователни начини.

Силният аспект в романа - ретроспекциите за ранния живот на г-жа Шапиро και нейният велик любовник Артем - биват бързо забравяни до известна степен затъмнявайки края . Вместо това много време преминават във вериги магазини B&Q или изложби за лепила (Георгий пише статии за списание посветено напълно само продуктите ). Тази тематика донякъде носи чар , а другаде умора .

Има също така романтични записи написани но недовършени , което вероятно ще припомнят чудесния "Дулси Домум" през тези години . Смешките герои , временното притеснение дали светът няма да свърши , объркан началник,... много сцени провеждащи там ... Книгата предлага толкова разнообразие колкото има развалини около дома Хлапак... Може би намаляване натрупването щеше помогне историите настояща география / социялност/ Марисанис / творчествo то є данное преразкажу..