Спомени/ Александър Гиргинов

Спомените на писателя и драматурга Александър Гиргинов (1902-1985) представляват значимо откритие от културно-историческа, литературна и издателска перспектива. Въпреки че е създал над 70 многократни и 160 едноактни пиеси, както и редица художествени произведения - разкази, повести и романи, Ал. Гиргинов не заема място сред най-влиятелните фигури в българската литература. Неговото име остава непознато дори за новите поколения автори и читатели от края на XX до началото на XXI век. С други думи, той е забравен персонаж. Често при споменаването му хората го объркват с известния политик със същото име – Александър Гиргинов. Относно неговите книги данните показват, че не са издавани повече от 30 години. Произведенията му – основно мемоарни, но включително и белетристични – които самият автор посочва като написани през последните си години живот не са публикувани; въпреки че той не е бил репресиран от тоталитарната власт, съдбата им ги поставя в категорията "чекмеджески книги".

Ценното качество на спомените му се крие в това, че те обхващат събития, свидетел на които или участник е бил самият автор. Александър Гиргинов възражда паметта за Владайското въстание (1918 г.), атентата в църквата „Света Неделя” (1925 г.), екзекуцията на Марко Фридман и неговите съучастници Коев и Задгорски, бомбардировките над София (1944 г.) както и атмосферата в България преди и след 9 септември 1944 г. Той представя лични впечатления относно факти и личности свързани с културата, изкуството медиите و политиката. Особено ценни са разказите му за срещи с известни писатели като Иван Вазов , Иван Грозев , Антон Страшимиров , Ана Карима , Д.Б.Митов , Николай Хрелков , Марко Марчевски ; журналиста Йордан Мечкаров ; актьори και режисьори като Георги А . Стаматов , Петя Герганова , Владимир Трандафилов ، П.К .Стойчев ؛ художника Преслав Кършовски .