Деян Енев - Стихотворения/ Бойко Ламбовски - Разкази

Бойко Ламбовски споделя, че винаги е имал увереност в способността си да пише проза, но никога не се е захващал с това. Причината за колебанието му? Както всеки човек, той разполага с ограничени сили. Но какво го накара да опита този жанр на по-зряла възраст?

От любопитство – подобно на повечето изневери. Въпросът е дали действително притежава уменията или просто си внушава.

След опитите си стига до заключението: Да, способен съм. Прозата обаче изисква не само талант; необходимо е и дълго време прекарано седнал зад бюро, почти като затворник.

Той е свикнал с различни ритуали – при писането на поезия се чувства като шаман, който преминава през транс и призовава духове в очакване на вдъхновение...

В крайна сметка всичко опира до единството – или има творчество или няма.

Деян Енев разказва как преди 17 години написах около петдесет стихотворения през снежен ноември след уволнението си от рекламната агенция. Започвал да кара старата лада на баща си и обикалял София. Спирал е на места, където впоследствие не стъпил повече - в квартали като „Борово”, „Люлин”, „Дружба”, „Обеля” и „Надежда”. Слизал от колата, сядал на пейка или се прислонявал под навеса на кафене, наблюдавайки околното пространство докато чака вдъхновението за стихотворенията, които му помагали да преодолее чувството за загуба след уволнението. И те идвали при него точно тогава; той бързо ги записвал върху листчета в джоба си.