Басни в сегашно време

Петдесет години са достатъчни, за да може човек да преразгледа собствените си творби като нещо чуждо. Това му позволява не само да се увери, че те не са гениални, но и да открие определени тенденции в изминалия литературен период, особено по отношение на развитието на конкретния жанр. Учудващо е как с времето жанрът на баснята, който първоначално бе отхвърлен, успя да оцелее и не беше забравен нито от предубедени теоретици, нито от посредствени практици като мен самия. Литературната практика явно отказва сама по себе си преждевременно да зачеркне баснята. Може би тя се е засрамила от политическите реалности, които са много по-брутални и все пак не успяват да елиминират плурализма в мненията там. Или пък черпи вдъхновение от съвременните технологии – въпреки че те напуснаха традиционните рамки, същевременно осигуриха удобство и бързина чрез новаторски решения. Сега изглежда така сякаш баснята преминава през революционна трансформация: вместо просто да прави аналогии между животинското поведение и човешкия социален живот, тя започва активно да проектира нашите настоящи проблеми върху възможното поведение в света на животните. И това е значимо; във време когато всичко около нас става все по-ограничено, поне сферата на метафората изглежда разширява своите граници.

Марко Ганчев