Ези-тура. Къси разкази

Разказите на Деян Енев са като разходка по улица „Раковски“ в началото на един от неговите текстове – там можеш да срещнеш всякакви хора, дори младата си версия. Звучи приятно, но всъщност е доста тревожно. В сборника „Ези-тура“, чийто стил напомня за силни цигари без филтър – кратки и остри, не винаги става въпрос за Раковски. Често действието се развива в Курило, Овча Купел или около Околовръстното шосе; места с блокове и крайни квартали, където живее ежедневната градска беднота. Тук можеш да видиш себе си представен като Лудия Макс, който помни как е забравил да нахрани щуреца; момчето с песните на Висоцки; старците Сарафови от Казабланка или Галилей от Курило, бързащ да съобщи края на войната... Писането му е пронизително и понякога мрачно, с внимание към всеки детайл и жест.

Четенето на Енев наподобява пушенето на силни цигари – те са резки и краткотрайни, без излишна церемония; удрят директно в гърдите и остават спомен в дробовете ти. Но във всеки разказ има нещо невинно и опрощаващо в края – малко утеха преди синкавият дим да се разпръсне над нас.