Изповедите на младия романист

Умберто Еко публикува дебютния си роман "Името на розата" през 1980 година, когато е почти на петдесет. В своите „изповеди“, докато приближава осемдесетте, авторът се връща назад към дългия си опит като теоретик и по-новите си произведения, разглеждайки успешната им комбинация. Той започва с изследването на границата между художественото и нехудожественото – играейки по нея с лекота, сериозност и блясък. Според него добрата есета трябва да бъдат написани като криминални романи, а талантливият романист създава детайлни светове чрез наблюдение и проучване. Разказвайки за своя творчески процес, Еко споделя как е изграждал художествените си вселени – винаги започвал от определени образи, избирал времеви периоди и места, както и тоналността на повествованието; той измислял истории, които успявали да привлекат интереса както на запознатите читатели, така и на широката публика.