Чоран. Тетрадки 1957-1972

През последните петнадесет години Чоран е записвал своите най-интимни размисли в тридесет и четири тетрадки, където описва неуспехите си, страданията, страховете, гнева и униженията. Не е ясно дали тези дълбоки текстове са били замислени за публикуване. От една страна, на кориците на някои от тетрадките пише "Да се унищожи", а от друга – те са номерирани и запазени.

Много от мислите и фрагментите в тях по-късно присъстват без изменения или преработени в произведенията му, което означава, че тези записи могат да се разглеждат като чернови. Авторът им принадлежи към онези съвременни писатели, които размиват традиционната граница между чернова и окончателен текст. Чоран завладява читателя с непреклонния си стремеж да открие истинското себе си, стигайки до самия край чрез аскетичната логика на самоизтезанието и самоунищожението. Той многократно е заявявал, че взима перото само когато чувства желание "да сложи край на живота си".

"Не се опитвам да творя; целя истина. Не става въпрос за творчество, а за търсене. Интересите ми не приличат на тези на писателя – може би повече наподобяват мъдреца? Но не точно това. Искам да бъда освободител – да направя човека по-свободен както от себе си така и от света около него. За тази цел желая да му помогна да използва всички възможни средства без никакви задръжки пред препятствията пред робството му; еманципация чрез безчестие."