L'oeil de l'histoire : Tome 1, Quand les images prennent position

В свят, в който изображенията се разпространяват навсякъде и техните употреби често ни оставят объркани – между най-подробната пропаганда и най-недостъпния езотеризъм, между функцията на екрана и възможността да го разрушим – изглежда необходимо да преосмислим определени практики, при които актът на изображение може истински да съвпадне с критичната дейност и интелектуалния труд. Целта е да изследваме условията за евентуална политика на въображението. Този текст, първи от серия наречена "Окото на историята", цели да анализира конкретни процедури и теоретични избори, свързани с размислите на Берто̀лт Брехт относно войната, проведени между 1933 и 1955 г. от поет в изгнание, който постоянно търси разбиране за една история, която до известна степен му носи страхове. В неговия Работен дневник както и в странния си атлас с изображения "ABC на войната", Брехт е подбирал, комбинирал и коментирал множество визуални документи или фотографски репортажи свързани със Втората световна война. Ще видим как това познание чрез монтажите служи като алтернатива на стандартното историческо знание; то разкрива в своята поетична композиция – която всъщност представлява декомпозиция (защото всеки монтаж предполага предишно разграждане) – много непознати мотиви, симптоматични явления и взаимовръзки сред събитията. Така ще открием в брехтовските монтажи пример за взаимодействие между историческата строгост, политическия ангажимент и естетичното измерение. Накрая ще видим как Валтер Бенямин - считан за един от най-добрите интерпретатори на Брехт - деликатно променя позициите на приятеля си драматург с цел да ни покаже как изображенията могат да бъдат оформяни като вземане на страна.