Зад вратата на залеза

Ако искате да вярвате, тези стихотворения ме разтресоха и гласът ми се затрепери, докато ги рецитирах. Новата книга на Антоанета Николова е отражение на нейната същност – удивителна, деликатна и естествено вдъхновяваща, пронизваща със своята чистота и достъпност. Всяка страница носи светла тъга, лилаво усещане за споделеност, добродушие и почтена недоизказаност; тук присъства детската невинност, приказността и изящната поетична форма. Тази творба предава носталгия по бягствата от себе си и завръщането у дома в собственото Аз – градска меланхолия, която не всеки може да понесе.

В своите стихове Антоанета Николова проявява едновременно дълбочина на чувството и крехкост; тя представя качеството над количеството. Значимо е това как в нейното творчество Бог говори не само чрез ангелите си - той провежда тихо сражение срещу злото чрез самата нея. Дори най-недовършеното стихотворение в тази книга изглежда по-съвършено от горещото произнасяне; но какво да направи Антоанета? Не е виновна за това, че принадлежи към друга духовна реалност или раса, която изниква зад хоризонта на добротата и съпричастността!

Румен Леонидов