Едно лято с Монтен

Житейската философия, която Монтен поставя като своя цел, е също и форма на естетика — изкуство да живеем красиво. Улавянето на миговете става начин да бъдем част от света – скромно, естествено, просто и напълно човешко.

На мен ми харесва приветствието, с което атиняните посрещнали Помпей в града си: „Дотолкова до Бог се приближаваш, доколкото признаваш себе си за човек.“ Умението да проявиш истинската си същност е не само прекрасно, но почти божествено. Често ние стремим към нещо различно и пренебрегваме собствената си природа; така прекрачваме границите си без ясна представа за нашите възможности. Няма смисъл да се издигаме над другите — дори когато сме на високи позиции трябва да стоим стабилно с наши собствени средства. Дори най-величествените тронове ни заставят да седим върху самите нас. Най-красивият живот според мен водят хората, които следват общочовешките ценности в духа на разума – без чудеса или необичайни проявления.

Последните думи от "Опити" приемат живота такъв какъвто е — независимо от това какво предлага той — един и същи за всички: както великани, така и обикновени хора; защото пред лицето на смъртта всички сме равни. Монтен намира повод за критика даже към своя най-голям идол – Сократ – тъй като той желае да избяга от човешката си природа чрез демонa до него като ангел хранител. Докато самият Монтен остава голият човек под властта на природата и приема съдбата си с достойнство — наш брат по същество.