Геният на играта

Съвременните сложни и високотехнологични играчки предлагат на децата много ограничени възможности за креативност и индивидуалност. Те позволяват само безкрайно повтаряне на едни и същи действия. По улиците рядко се виждат деца, тъй като автомобилите правят външната игра опасна; детските площадки често изглеждат стерилно – те са безопасни, но лишени от фантазия. Децата ни растат затворени между четири стени, очаквайки детството им да премине, за да могат да усетят свободата. Изолирани с цел сигурност, те прекарват времето си в гледане на телевизия или игри на компютър и учат как да реагират на света такъв, какъвто е изграден около тях – а той е именно такъв, каквото сме го направили. Понякога изглежда, че единственото възможно детство е пасивно и почти фабрично.
Тази книга написах в почит към детството и игрите му не от носталгия по минали златни времена (макар понякога да споменавам за старинното детство), нито пък от идеализирана представа за него. Написана е защото вярвам, че днешните деца живеят в период на безпрецедентна трансформация; нейният обхват представлява реална заплаха за стабилността на детството и всичките аспекти произтичащи от него.