Да бъдеш мъж и баща

Преди да се утвърди новият модел на семейството, какъвто го познаваме днес, мъжете играеха основна роля в осигуряването на прехраната и бяха уверени в своето място като глави на семейството. Въпреки това, те рядко участваха в емоционалното развитие на близките си. Това разбиране за бащинството остава валидно до края на Средновековието и почти до 60-те години на миналия век. Само след 1960 г., по времето на моето поколение, мъжете започват да приемат идеята, че могат активно да участват в живота на семейството си, като полагат грижи за децата и носят както материална, така и емоционална отговорност.

Ние бяхме първите мъже, които осъзнаха невъзможността просто да копират чуждото поведение; не можем да станем добри бащи само чрез имитация на жените – трябваше да черпим вдъхновение от други мъже. Понеже много от нас нямаше подходящи примери сред родителите си, се наложи да търсим вдъхновение у връстници или по-възрастни представители с желаните качества. Тази ситуация важи и за съвременните таткотаци , които искат сами да определят пътя си вместо следвайки стъпките на собствените си бащи.

Основният двигател зад успешното бащинство са самите деца; тяхната безусловна любов и доверие дават възможност за развитието на родителските способности при директния контакт с тях. Да бъдеш добър баща означава също така да споделяш универсални ценности. Важно е обаче като мъж и родител никога да не забравяш своята мъжественост – тя има значение както за синчетата ти, така и за дъщеричките ти.

Съдържанието и структурата тази книга са значително повлияни от многобройните примери от моя опит. Стремя се също така да представя по-широка философска перспектива върху темата без компромис със смисловия аспект й - книгата представлява наръчник предназначен за модерния татко./Йеспер Юл/