Агресията

Какво стои зад дълбокото нежелание да се изправим срещу агресията, когато за нея няма научно обяснение? В настоящата книга ще се опитам да отговоря на този въпрос. Освен това ще направя разграничение между разрушителната и конструктивната агресия, тъй като е безспорно, че двата типа съществуват; обаче първият вид не допринася за живота на никого и не носи ползи за цивилизованото общество.

Да разбереш какво предизвиква яростта, гнева, насилието и омразата е различно от усилията да управляваш бурните чувства в семейството, детската градина или обществото. С четиридесет години клиничен и педагогически опит стигнах до някои практически решения, които ще представя тук.

В последно време агресията при деца и младежи започна да бъде обозначавана като „проблем“. В домовете и центровете за дневни грижи наблюдаваме тенденция всички основни емоции освен щастието да бъдат считани за неприемливи. Тази нагласа принуждава родителите да се отказват от човешката си природа и действат по-скоро като актьори. Такова схващане не произтича нито от мъдростта на миналото или настоящето, нито от нововъзникнали знания относно напредъка на човечеството. Все пак то формира нашите разбирания за „добрия“ и „успешен“ човек.

Конструктивната агресия може да бъде сравнена със сексуалността и любовта: тези три аспекта са основополагащи за нашето съществуване; те enrich our relationships with others and enable us to think more deeply and lead a higher quality of life. Приемайки тези три компонента в себе си, можем да предоставим възможност на децата и младите хора около нас – те разчитат на нашата емпатична подкрепа.

Йеспер Юл