Записките на самурая: Хагакуре

ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ

Ямамото Цунетомо (1659-1716) е самурай и васал на клана Набешима, който управлява провинция Хидзен, известна днес като префектура Сага. След смъртта на своя господар през 1700 година, той решава да се оттегли от света и става будистки монах. Живее в почти пълно уединение в подножието на планината, където го посещава младият самурай Таширо Цурамото, поради неизвестни причини освободен от служба. В продължение на седем години те водят разговори под сянката на дърветата, а старият самурай споделя целия си житейски опит. Младият записва внимателно всичко необходимо за това как да стане добър самурай и как успешно да се справя с живота и смъртта. Така възниква ръкописът „Хагакуре кикигаки“ - „Записки за онова, що чух под сянката на листата“. Цурамото не изпълнява обещанието си да изгори текста след кончината на Цунетомо; вместо това осъзнава неговата стойност и дълги години ръкописът остава скрито съкровище за клана Набешима. Хагакуре е унищожена много по-късно - по нареждане на американските окупационни власти след Втората световна война, тъй като била основополагаща книга за пилотите камикадзе; именно от нея те черпят вдъхновение относно презрението към смъртта и изучават бушидо в най-радикалната му форма.

Книгата съдържа множество житейски мъдростти – парадоксална смесица от шинтоизъм, конфуцианство и дзен-будизъм характерна за Япония през XVII век; тя обаче има значение във всякакви времена и култури. Хагакуре може да бъде сравнена с произведения като „Към себе си“ от Марк Аврелий или „Изкуството на благоразумието“ от Балтасар Грасиан и афоризмите върху жизнената мъдрост от Артур Шопенхауер. Книгата е преведена на всички европейски езици.

В новото издание са добавени още петдесет и осем фрагмента, а коментарите към книгата значително са увеличени.