Патриархат

Още в младежките си години усетих нарушението на природното равновесие дори в малкото село, където съм роден. Скоро след това червената армия премина като цунами и отнесе мъжете от селото към града. Край огнищата останаха единствено нашите майки, баби и лели – бедните жени, които представляваха новия матриархат. Поради съчувствие към тяхната съдба написах през 1967 г. книга със същото заглавие, която беше първата част от разискването за този дисбаланс. Във втората част трябваше да изследваме причините за злото, довело до нашата трагедия.

Но как да постигнем това? Реалсоциализмът определяше всякакви опити за истинска реч като пещерен антикомунизъм. Трябваше да дочакаме края му и падането на Берлинската стена, за да осъзнаем, че сме живели в лъжа – във Марксовата утопия, която всъщност ни бе върнала назад във времето до примитивни условия...

Георги Мишев