Ехо от автопортрети

Не всичко, което съм чул, е записано; не всяка написана дума е била чута от мен.

Така разбирам различието между рупора и ехото. Наивно би било да се усилват изкуствено гласовете на хората, които в следващите страници споделят своите истории – те притежават огромна сила. Но откъде идва тази сила? Когато решиш да не тълкуваш умело, а вместо това просто да се довериш и очакваш разбиране, когато гласовете започнат да блуждаят сред бръчките и пристрастията, сведени до тих разговор.

Силно ме привлича идеята да се нарека техен приятел, но това би означавало злоупотреба с дълбоката мъдрост на старата поговорка "Кажи ми кои са приятелите ти..." - така бих проявил провинциално самохвалство и фалшива идентичност. Истината е, че ако един ден получа обаждане с думите "Здравей, приятелю!", денят ще бъде прекрасен.

Разстоянието между нас е благоприятно: изпитваш любов без истинска влюбеност. Запазваш способността си да различаваш нюансите и интонациите; използвайки иронията можеш да предизвикаш другия към размисъл и спомени без самообвинение. Уверяваш се във своята честност толкова далеч, колкото тя ти принадлежи по природа. Честно заявяваш избора си за присъствие тук именно защото търсиш почтеност – такава каквато не губи стойността си под светлината на известността./Георги Стойчев/