Намерени в превода. 31 българисти чужденци и техните български езици

Текстът представя 31 интервюта с хора от различни краища на света, които са посветили живота си на българския език и литература. Разговорите са проведени между февруари 2011 г. и декември 2013 г., по разнообразни начини – чрез лични срещи, предварително подготвени въпроси (с изключение на един случай с Димитрис Аллос от Гърция), както и посредством Facebook чат или имейли. Всички участници в разговорите показаха желание да бъдат чути, което свидетелства за тяхната надежда ние тук в България да оценим усилията им и дори да ги подкрепим не само лично или творчески, но и институционално.

Парадоксалното е, че на институционално ниво тези хора остават сами да се справят – почти като литературни агенти (професия със значителна заплата в западните страни) – с разпространението и популяризирането на българската литература извън страната ни. Някои от тях постигат успехи в тази област, докато други вече се отказват поради безразличието на българските власти към техния труд и насочват усилията си към други занимания.

Въпреки това радващо е, че продължават да се появяват млади ентусиасти, които проявяват интерес към българската култура и литература. Трите основополагающи думи - Случайност, Себеотрицателност и Стоицизъм - обобщават мотивацията зад посвещаването им: те водят до една важна дума: Съдба. Формулата „3хС = С“ символизира как всеки от тях възприема българския език като своя съдба.

Независимо от предизвикателствата и недоразуменията или неблагоприятните действия от страна на държавните органи през годините (особено по времето на социализма), именно благодарение на тези индивидуални усилия можем понякога да чуем нещо за българската литература извън пределите ни; за съжаление обаче няма ясна политика от страна на държавата по този въпрос. Вместо това е важно да обърнем внимание върху културната сфера и нейното развитие чрез идейните преводачи.