Реквиемът на блондинките

Отне ми малко време, за да осъзная колко безнадеждно е положението. Почти веднага се насочих към вратата и я натиснах с всичката си сила. Камъкът беше здраво поставен и не мърдаше, а единственото, което постигнах, бе да нараня раменете си. Със светлината на джобното фенерче прегледах гробницата, но нямаше друг изход. Подът също беше от камък и никаква надежда не оставаше за разкопаване без специализирани инструменти.

Погледнах Одри при отслабващия лъч от фенера; лицето ѝ изглеждаше изпълнено с ужас.
- Виждаш ли? - произнесе тя с задушен тон и се хвърли в обятията ми. - Онзи сигурно вече убива Редж! Трябва да действаме! Трябва да му помогнем!
Притиснах я до себе си.
- За бога, Одри! - промълвих тихо, хванал я за китките. - Не губи самообладание! Виждаш ли, че нищо не можем да направим? Не разбираш ли, че сме живи погребани тук?